Екатерина Васильевна Гурко b. 1935 d. 10 март 2013

Из пројекта Родовид

Особа:908852
Рођени род Гурко-Ромейко
Пол женски
Цело име (рођено) Екатерина Васильевна Гурко
Друга имена Монахиня Мария
Родитељи

Vassili Romeïko-Gourko [Gourko] b. 8 мај 1864 d. 11 фебруар 1937

Габриэль Трарьё (Гурко) [Трарьё] b. 4 април 1900 d. 4 април 1981

[1]

Догађаји

1935 Рођење: Бельгия

10 март 2013 Смрт: Париж, Франция

Сахрана: Франция, кладбище Сент-Женевьев-де-Буа

Напомена

Вместе с матерью Софией де Гурко была членом приходской общины Воскресенского храма в Рабате. После кончины мамы вернулась во Францию, приняла монашеский постриг от митрополита Филарета (Вахромеева) с наречением имени Мария, в честь святой Марии Египетской (1983), много лет трудилась в канцелярии Западно-Европейского экзархата Московского Патриархата в Париже, затем в храме Новомучеников и Исповедников Российских в Ванве, похоронена на кладбище Сент-Женевьев-де-Буа. Кавалер французского ордена «За заслуги» (1996).

Извори

  1. ВНУЧКАТА НА ГЕН. ГУРКО ДОЙДЕ В БЪЛГАРИЯ - По Божия промисъл след съдбовни житейски обрати приех монашески сан, казва майка Мария. Майка Мария, със светско име Екатерина Василевна Гурко е внучка на генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Гурко, който направи обрат в Руско-турската война, освободи десетки градове на България и преследва турските войски чак до Одрин. Баща й е Василий, един от тримата синове на генерала (до един военни), а майка й е дъщеря на френски министър на правосъдието, приела от любов православието. Полурускиня – полуфранцузойка с дворянско потекло, Екатерина-Мария е биохимик, работила е до 2000 година в здравното министерство на Франция, наградена е с държавен орден от френския президент през 1997 г. Френското й име е Катрин де Гурко, в средите на парижките православни е известна с монашеското, при това я наричат по руски Матушка Мария. Внучката на генерала пристигна у нас. На летище София тя бе посрещната от десетгодишната Юлия Пискулийска, прапраправнучка на българския опълченец Григор Доламов. Достолепната гостенка идва в България по покана на фондация МОСТ ( Медии, общество, семейство, традиция), чийто председател е журналистката Юлия Пискулийска, баба на малката посрещачка. Отдавна имах амбиция за подобна среща с българското опълчение, казва шефката на фондацията. Щастлива съм, че успях да доведа тази забележителна жена. Ще покажем на Матушка Мария част от победоносния път на ген. Гурко – Плевен, Казанлък, Велико Търново, ще я срещнем с историци, политици, общественици, духовници. Тя ще вземе специално участие в международен здравен форум по наследствени болести, тема, която живо я интересува. По думи на Юлия Пискулийска Майка Мария е очарована от това, което среща навсякъде, и с изненада установява колко много спомени - паметници и възпоменателни знаци от войната, вижда. С огромно удоволствие се разхожда по улиците с името “Гурко”, иска да посети селища с това название, общува леко с хора, които никога преди не е виждала, защото усеща тяхното уважително отношение. Често медиите й задават въпрос как е стигнала до избора на духовен сан през 1983 г., когато е била вече зряла жена. Тя отговаря, че изборът й е продиктуван от житейските превратности и Божията промисъл. Но ако е била мъж, вероятно е щяла да избере също военното поприще, защото това върви по наследство. Но не за да води война, а за да помогне на мира, да защити правата на хората.Това впрочем също върви по наследство. Дядо й по майчина линия е основал лигата на “Правата на човека”. В същото време цялото й семейство е било винаги дълбоко религиозно. Майка Мария дълго се подготвяла за монашеството, още когато живяла в Мароко. Тамошният архиерей я подготвил и на 47 години я посвещават. Животът й днес тече скромно в Париж, в тихи молитви и милосърдна дейност. Майка Мария не иска много, няма претенции към имуществото на ген.Гурко, но сред тъжните събития във фамилната история отрежда място на костницата на дядо си. Погребан бил в Сахарово край град Твер, където имал прекрасна вила и парк. По съветско време обаче изровили останките от ген. Гурко и неговата съпруга и ги изхвърлили. Превърнали костницата на черквата в спортна зала. Всичко, което е останало от генерала, днес се намира в Тверския държавен музей. А онова, което напомня за него тук, в България, майка Мария вижда сега. Надя СТОЙКОВА

Од прародитеља до унучад

Прародитељи
Софья Владимировна Гурко
Рођење: 1821
Смрт: 30 април 1841
Iossif Romeïko-Gourko
Рођење: 28 јул 1828, Novgorod
Свадба: Maria Salias de Turnemir (Gurko)
Смрт: 28 јануар 1901, Sakharovo (Tver)
Евгений Андреевич Салиас де Турнемир
Рођење: 25 април 1841, Москва, Российская империя
Титуле : граф
Свадба: Екатерина Алексеевна Муратова
Смрт: 18 децембар 1908, Москва, Российская империя
Maria Salias de Turnemir (Gurko)
Рођење: 1 новембар 1841, 1838
Титуле : графиня
Свадба: Iossif Romeïko-Gourko
Смрт: 22 август 1906, Wiesbaden
Прародитељи
Родитељи
Vladimir Gourko
Рођење: 12 децембар 1862, Pouchkine (ville)
Смрт: 18 фебруар 1927, Paris (75)
Евгений Иосифович Гурко
Рођење: 1866
Смрт: 1891
Дмитрий Иосифович Гурко
Рођење: 23 септембар 1872
Смрт: 19 август 1945, Париж
Николай Иосифович Гурко
Рођење: 1874
Смрт: > 1901, самоубийство
Алексей Иосифович Гурко
Рођење: 1880
Смрт: 1889
Эмилия Николаевна Мартынова
Свадба: Дмитрий Егорович Комаровский , первый брак Эмилии Николаевны
Свадба: Vassili Romeïko-Gourko , второй брак Эмилии и первый брак Василия
Смрт: 1918
Vassili Romeïko-Gourko
Рођење: 8 мај 1864, Pouchkine (ville)
Свадба: Габриэль Трарьё (Гурко)
Свадба: Эмилия Николаевна Мартынова , второй брак Эмилии и первый брак Василия
Смрт: 11 фебруар 1937, Rome
Габриэль Трарьё (Гурко)
Рођење: 4 април 1900
Свадба: Vassili Romeïko-Gourko
Одсељавање: > 1946, Марокко
Сахрана: април 1981, Рабат, христианское кладбище
Смрт: 4 април 1981, Рабат, Марокко
Родитељи
 
== 3 ==
Мария Васильевна Гурко
Рођење: 13 октобар 1931, Париж, Франция
Место становања : од 1961, Касабланка, Марокко
Смрт: 26 март 2014, Касабланка, Марокко
Екатерина Васильевна Гурко
Рођење: 1935, Бельгия
Смрт: 10 март 2013, Париж, Франция
Сахрана: Франция, кладбище Сент-Женевьев-де-Буа
== 3 ==

Джерельна довідка за населеним пунктом
Остали језици