Екатерина Васильевна Гурко б. 1935 д. 10 март 2013

Из пројекта Родовид

Особа:908852

Рођени род	Гурко-Ромейко
Пол	женски
Цело име (рођено)	Екатерина Васильевна Гурко
Друга имена	Монахиня Мария
Родитељи {{{Персон:585245}}} {{{Персон:908851}}}

Догађаји

1935 Рођење: Бельгия

10 март 2013 Смрт: Париж, Франция

Сахрана: Франция, кладбище Сент-Женевьев-де-Буа

Напомена

Вместе с матерью Софией де Гурко была членом приходской общины Воскресенского храма в Рабате. После кончины мамы вернулась во Францию, приняла монашеский постриг от митрополита Филарета (Вахромеева) с наречением имени Мария, в честь святой Марии Египетской (1983), много лет трудилась в канцелярии Западно-Европейского экзархата Московского Патриархата в Париже, затем в храме Новомучеников и Исповедников Российских в Ванве, похоронена на кладбище Сент-Женевьев-де-Буа. Кавалер французского ордена «За заслуги» (1996).

Извори

↑ ВНУЧКАТА НА ГЕН. ГУРКО ДОЙДЕ В БЪЛГАРИЯ - По Божия промисъл след съдбовни житейски обрати приех монашески сан, казва майка Мария. Майка Мария, със светско име Екатерина Василевна Гурко е внучка на генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Гурко, който направи обрат в Руско-турската война, освободи десетки градове на България и преследва турските войски чак до Одрин. Баща й е Василий, един от тримата синове на генерала (до един военни), а майка й е дъщеря на френски министър на правосъдието, приела от любов православието. Полурускиня – полуфранцузойка с дворянско потекло, Екатерина-Мария е биохимик, работила е до 2000 година в здравното министерство на Франция, наградена е с държавен орден от френския президент през 1997 г. Френското й име е Катрин де Гурко, в средите на парижките православни е известна с монашеското, при това я наричат по руски Матушка Мария. Внучката на генерала пристигна у нас. На летище София тя бе посрещната от десетгодишната Юлия Пискулийска, прапраправнучка на българския опълченец Григор Доламов. Достолепната гостенка идва в България по покана на фондация МОСТ ( Медии, общество, семейство, традиция), чийто председател е журналистката Юлия Пискулийска, баба на малката посрещачка. Отдавна имах амбиция за подобна среща с българското опълчение, казва шефката на фондацията. Щастлива съм, че успях да доведа тази забележителна жена. Ще покажем на Матушка Мария част от победоносния път на ген. Гурко – Плевен, Казанлък, Велико Търново, ще я срещнем с историци, политици, общественици, духовници. Тя ще вземе специално участие в международен здравен форум по наследствени болести, тема, която живо я интересува. По думи на Юлия Пискулийска Майка Мария е очарована от това, което среща навсякъде, и с изненада установява колко много спомени - паметници и възпоменателни знаци от войната, вижда. С огромно удоволствие се разхожда по улиците с името “Гурко”, иска да посети селища с това название, общува леко с хора, които никога преди не е виждала, защото усеща тяхното уважително отношение. Често медиите й задават въпрос как е стигнала до избора на духовен сан през 1983 г., когато е била вече зряла жена. Тя отговаря, че изборът й е продиктуван от житейските превратности и Божията промисъл. Но ако е била мъж, вероятно е щяла да избере също военното поприще, защото това върви по наследство. Но не за да води война, а за да помогне на мира, да защити правата на хората.Това впрочем също върви по наследство. Дядо й по майчина линия е основал лигата на “Правата на човека”. В същото време цялото й семейство е било винаги дълбоко религиозно. Майка Мария дълго се подготвяла за монашеството, още когато живяла в Мароко. Тамошният архиерей я подготвил и на 47 години я посвещават. Животът й днес тече скромно в Париж, в тихи молитви и милосърдна дейност. Майка Мария не иска много, няма претенции към имуществото на ген.Гурко, но сред тъжните събития във фамилната история отрежда място на костницата на дядо си. Погребан бил в Сахарово край град Твер, където имал прекрасна вила и парк. По съветско време обаче изровили останките от ген. Гурко и неговата съпруга и ги изхвърлили. Превърнали костницата на черквата в спортна зала. Всичко, което е останало от генерала, днес се намира в Тверския държавен музей. А онова, което напомня за него тук, в България, майка Мария вижда сега. Надя СТОЙКОВА