Ружица Балшич
Из пројекта Родовид
| Рођени род | Балшичи |
| Пол | женски |
| Цело име (рођено) | Ружица Балшич |
| Друга имена | Роза |
| Родитељи | |
| Вики-страница | wikipedia:bg:Ружица Балшич |
Догађаји
Свадба: ♂ Мъркоша Жаркович [Жарковичи]
Напомена
Ружица Балшич е средновековна управителка на Канина и Валона (1415-1417). След превземането на двата града от османците се спасява в бащините си владения в Зета, където племенника ѝ Балша III и предоставя управлението на град Будва. Ружица е прословута героиня в народния епос от това време (виж бугарщици).
Ружица е дъщеря на Балша II и съпруга на Мъркоша Жаркович, който е внук на Велбъждския деспот Деян. По майчина линия е внучка на Иван Комнин, който е брат на царица Елена и Търновския цар Иван Александър. Умира след 1421, най-вероятно и след 1426-1430 година.
Ружица става символ на съпротивата срещу османските нашественици на Балкански полуостров. През 15 век е подигната църквата Ружица в нейна чест и памет, която следва да подържа жив българския дух срещу поробителите в Белградската област, ведно с мощите на Света Петка Българска. През 1521 година Сюлейман Великолепни превзема Белград (виж Обсада на Белград (1521)) и на следващата 1522 година българите от града и околността са изселени по Виа Милитарис в Източна Тракия с което се слага край на българската съпротива срещу османските поробители.
Од прародитеља до унучад
